Герман Ставровунийски: Смирението, послушанието и постът раждат страха Божий, а той е начало на истинската мъдрост
Автор: дъртак Герман Ставровунийски, pravoslaven-sviat.org
Този, който има примирение, подражава на Самия Христос. Такъв човек в никакъв случай не излиза отвън себе си, никого не осъжда и не се превъзнася. Никога не жадува за власт, заобикаля човешката популярност. Не се кара по никакъв мотив. Когато беседва не е дръзновен и постоянно изслушва непознатите препоръки. Избягва красивите облекла, външншят му тип е елементарен и непретенциозен.
Човек, който покорно понася всички унижения и пренебрежения, получава огромна изгода. Затова не скърби, а в противен случай, радвай се, че страдаш. Чрез това ти придобиваш драгоценно примирение, което те избавя.
Смирих се, и Той ме избави (Пс. 114:5 църк.) Добре е да държим тези думи постоянно в паметта си.
Не си коства да се огорчаваш, когато те осъждат. Скръбта по този мотив значи, че имаш пустославие. Този, който желае да се избави, би трябвало да заобича хорското пренебрежение, тъй като то носи примирение. А смирението освобождава индивида от доста изкушения.
Никога не ревнувай, не завиждай, не се стреми към популярност, не търси високи длъжности. Старай се постоянно да живееш незабележимо. По-добре светът да не те познава, тъй като той вкарва в сексапил. Със своите тщеславни речи и пусти подстрекателства той ни мами и ни нанася духовна щета.
Твоята цел е да придобиеш примирение. Да си по-долу от всички. Да считаш, че не правиш нищо, почтено за своето избавление. Трябва да молиш Бога да те избави по своето благоутробие.
Смирението, послушанието и постът раждат страха Божий, а той е начало на същинската мъдрост.
Всичко, което правиш, прави със примирение, с цел да не пострадаш от своите благи каузи. Не мисли, че по-голяма премия ще получи единствено този, който се труди доста. Човек, който има богатство произволение и дружно с това примирение, дори да няма опция да направи доста нещо и да не е умел в нещо, се избавя.
Смирението се доближава посредством самоукорение, т. е. увереност в това, че всъщност ти не вършиш нищо положително. Горко на този, който смята прегрешенията си за незначителни. Той безусловно ще падне в по-тежък грях.
Човекът, който със смирание понася цялото отправено към него наказание, се доближава до съвършенство. От него се възхищават дори Ангелите, тъй като няма по-труднодостижима и по-велика добродетел от смирението.
Нищетата, скръбта и презрението са венци за монаха. Когато той търпи покорно грубости, клюки и пренебрежение, с лекост се освобождава от неприятните намерения.
Достойно за хвалба е осъзнаването на своята немощност пред Бога. Това е знание на самия себе си. „ Плача и се сломявам – споделя св. Симеон Нови Богослов, – когато светлината ме озарява, и виждам своята мизерия и познавам къде се намирам. ” Когато човек познае своята духовна беднотия и осъзнае в реалност на какво равнище се намира, тогава в душата му просиява Христовата светлина, и той стартира да плаче (разказвайки това, старецът се развълнува и заплака).
Ако различен човек те назова лакомец, дано това не те опечалява и огорчава. Помисли по този начин: „ Може би съм подобен и самичък не го разбирам. ” Така или другояче ние не трябва да подвластен от непознатото мнение. Нека всеки да гледа в своята съвест и да се управлява от словата на опитни и знаещи другари, а на първо място, да моли амнистия от своя свещеник. На основата на всичко това да построява своя нравствен път.
Пишеш, че не ти се отдава да се бориш. Знаеш ли за какво става по този начин? Защото нямаш задоволително примирение. Мислиш си, че можеш да достигнеш това единствено със свои сили. Но когато се смириш и кажеш: „ Със силата на Христа, благодарение на Богородица и молитвите на стареца ще доближи мечтаното ”, бъди убеден, че ще сполучиш.
Разбира се, аз нямам такава молитвена мощ, само че ти, когато ти се смириш и кажеш: „ С молитвата на стареца всичко мога ”, тогава, по твоето примирение, Божията берекет ще стартира да работи и всичко ще се получи.
Бог гледа на „ смирените и съкрушените ” (Ис. 66:2). Но с цел да дойдат кротостта, спокойствието и смирението е нужен труд. Този труд се възнаграждава. За да придобиеш примирение, на мен ми се коства, че не са нужни многочислени поклони и послушания, а на първо място твоите намерения би трябвало да се спуснат надолу, до самата земя. В тебе няма да има боязън да не паднеш, тъй като ще си към този момент долу. А и да паднеш, щом си долу, няма да пострадаш.
Според мен, въпреки аз да чета малко и да не върша нещо изключително, смирението е най-краткият път към спасението на индивида. Авва Исая споделя: „ Научи езика си да моли за амнистия, и смирените ще пристигна при тебе. ” Научи се да казваш „ Прости ми ” дори и първоначално това да е неумишлено, последователно ще привикнеш освен да произнасяш тези думи, само че и да ги почувстваш в сърцето си.
Светците учат, че колкото е огромно твоето благоволение, когато молиш за амнистия (с други думи смирението) – толкоз и Бог ще просвети другия, с цел да бъде достигнато мечтаното помирение сред вас. Когато се съкрушаваш и казваш: “Аз съм отговорен, само че не го съзнавам ”, скоро фактически можеш да кажеш: „ Да, аз фактически съм отговорен. ” Когато убедиш себе си, че в действителност си отговорен, другият човек също ще промени своето отношение към тебе.
Настойчиво моли Бога да те подари с дара на самоукорението и смирението.
Моли Бога да ти даде умеене да виждаш единствено твоите провинения и да не забелязваш греховете на другите. “Дай ми да виждам своите грехове и да не съдя брата си ”, споделя св. Ефрем Сирин.
Смиреният човек смята себе си за най-долен от всички. Затова обича всички, на всички прости и най-главното никого не осъжда.
Инфо: pravoslaven-sviat.org
